Футболен клуб „Бенковски“ от град Бяла е едно от онези малки, но удивително устойчиви явления в българския спортен живот, които доказват, че футболът не е просто игра, а култура, памет и общност. В продължение на почти век клубът преминава през възходи и падения, през обединения, разпадания и възраждания, но никога не губи своята същност – да бъде събирателна точка на местната енергия, място, където поколения млади момчета за първи път обличат футболна фланелка, а възрастните намират повод за гордост и принадлежност. Историята на „Бенковски“ е история на малкия град, който отказва да се предаде пред трудностите и продължава да поддържа жив духа на спорта, независимо от обстоятелствата.
Корените на клуба се връщат към 1931 година – време, в което футболът в България тепърва започва да се институционализира, а малките градове създават свои отбори, водени от ентусиазъм, а не от ресурси. В Бяла футболът бързо се превръща в любимо занимание на младежите, а името „Бенковски“ е избрано неслучайно – символ на борбеност, смелост и непримиримост. През първите десетилетия клубът участва в регионални първенства, като често се изправя срещу далеч по-големи и по-организирани отбори, но въпреки това успява да се наложи като фактор в местния спортен живот.
След Втората световна война, както в цялата страна, така и в Бяла, спортните структури преминават през множество реорганизации. „Бенковски“ е преобразуван, обединяван, преименуван – първо във физкултурно дружество, после в работническо спортно дружество „Волов“, а през 1947 година се стига до обединение под името „Живко Джонов“. Това е период, в който спортът е силно централизирано управляван, а местните клубове често губят своята идентичност. Въпреки това духът на „Бенковски“ остава жив – хората продължават да наричат отбора с традиционното му име, а стадионът в Бяла остава място, където се събират стотици зрители.
През 50-те години спортният живот в града отново се консолидира и всички местни структури се обединяват в ДФС „Бенковски“. Това е важен момент, защото клубът възвръща историческото си име и започва да изгражда по-стабилна организация. През следващите десетилетия отборът участва в различни нива на аматьорския футбол, като често се бори за челни позиции в областните групи. Макар да не достига професионалните дивизии, „Бенковски“ се превръща в школа за местни таланти, които по-късно намират място в по-големи клубове.
Един от най-интересните периоди в историята на клуба настъпва в началото на новия век. През 2000 година „Бенковски“ се обединява с отбора „Малчика Юнайтед“ от Батишница, създавайки общ клуб под името „Бенковски–Малчика Юнайтед“. Това обединение дава възможност на отбора да участва в Североизточната В група – трето ниво на българския футбол. Макар съвместният проект да просъществува само един сезон, той показва, че Бяла има потенциал да поддържа отбор на по-високо ниво. След разпадането на обединението обаче „Бенковски“ временно прекратява съществуването си, а местният футбол изпада в криза.
Но както често се случва в малките градове, любовта към играта се оказва по-силна от трудностите. През 2004 година група ентусиасти, бивши играчи и местни спортни деятели възстановяват клуба. Това възраждане се оказва изключително успешно – още през първия сезон след създаването си новият „Бенковски“ става областен шампион и си осигурява място в Североизточната В група. Това е едно от най-значимите постижения в модерната история на клуба, защото показва, че Бяла отново може да бъде фактор в регионалния футбол.
Сезон 2005/06 остава в паметта на феновете като един от най-силните. Отборът завършва на трето място в групата – резултат, който малцина са очаквали. В този период „Бенковски“ разполага с талантливи местни играчи, силен колектив и треньорски щаб, който успява да извлече максимума от възможностите на отбора. Мачовете на стадион „Георги Бенковски“ привличат все повече зрители, а атмосферата напомня за най-добрите години на клуба.
Стадионът, носещ името на революционера Георги Бенковски, е неразделна част от историята на отбора. С капацитет около 4000 места, той е едно от най-големите спортни съоръжения в региона. През годините стадионът е бил сцена на десетки дербита, турнири, празници и събития, които са оставили трайни спомени в съзнанието на местните хора. За мнозина той е не просто място за спорт, а символ на града – място, където се събират поколения, където се раждат приятелства и където се усеща истинският дух на Бяла.
Детско-юношеската школа на „Бенковски“ също играе ключова роля в развитието на клуба. През годините десетки деца са започнали футболната си кариера именно тук. За малък град като Бяла това е изключително важно – спортът дава алтернатива, възпитава дисциплина, изгражда характер. Много от тези млади футболисти по-късно продължават в по-големи клубове, а някои се връщат като треньори или ръководители, за да предадат опита си на следващите поколения.
Разбира се, клубът не е бил пощаден от трудности. Финансовите проблеми, липсата на спонсори, аматьорският характер на първенствата – всичко това често поставя „Бенковски“ в ситуация на оцеляване. Но въпреки това клубът продължава да съществува, защото зад него стоят хора – фенове, играчи, треньори, ръководители – които вярват в него. Президентът Димитър Славчев и старши треньорът Цветан Ганев са сред ключовите фигури в съвременното развитие на отбора. Тяхната работа, макар и често незабележима за широката публика, е от огромно значение за стабилността на клуба.
Днес „Бенковски“ продължава да бъде важна част от спортния живот на Бяла. Макар да не се състезава в професионалните групи, клубът поддържа активна дейност, развива млади таланти и участва в регионални първенства. За местната общност това е напълно достатъчно
