Беленски бразаи: Как едно малко градче върна живота на забравена традиция

Февруари в Бяла, Русенско, тази година мина по различен начин. Докато навън валеше сняг и студът стискаше улиците, в центъра на града кипеше живот — шествия с маски, звън на хлопки, ритуални огньове и стотици хора, събрани около нещо, което дълго се е пазило единствено в паметта на по-старото поколение. Първото издание на фестивала „Беленски бразаи“ се проведе на 21 и 22 февруари 2026 г. и се превърна в едно от най-запомнящите се културни събития в региона от години насам.

Идеята, която чакаше своя час

Традицията на беленските бразаи произлиза от харцойския край — самобитна маскарадна практика, вплетена в народния календар около Сирни заговезни. Маскираните участници, облечени в ръчно изработени костюми и маски, са се събирали, за да прогонят злите духове и да посрещнат пролетта с ритуали, унаследени от поколение на поколение. С течение на времето тази традиция постепенно е заглъхвала, останала само в спомените на местните хора и в няколко архивни записа.

Идеята да се съживи и превърне в публично празненство е плод на съвместния труд на Община Бяла и Народно читалище „Трудолюбие 1884″. Проектът получи финансиране от Министерство на културата чрез Фонд „Култура“ в рамките на Националната програма за витален и устойчив Управленски цикъл — по-конкретно проекта „Бяла — култура, памет и бъдеще“. Целта е ясна: не просто да се отбележи традицията, а да се даде живот на нещо, което да продължи занапред.

Първият ден: градът се маскира

Сутринта на 21 февруари площад „Екзарх Йосиф I“ се напълни с очаквание. Близо 600 участници — деца, младежи и възрастни — се стекоха от различни краища на страната, въпреки обилния снеговалеж. Тържественото шествие тръгна по улиците на Бяла и се превърна в истинско зрелище: шарени маски, традиционни костюми, звън на хлопки и гайди огласяха целия град.

Сред участниците присъстваха десет местни групи — от всички училища и детски градини в Бяла, както и от Народно читалище „Просвета 1919″ от село Босилковци. Особено впечатление направиха учениците от Професионалната гимназия в Бяла, които се включиха с изключителен ентусиазъм и подготовка, демонстрирайки, че младото поколение не само приема, но и обича тези корени.

Успоредно с местните, фестивалът привлече и гостуващи групи от различни краища на България — от Лесковец (Пернишко), Долна Секирна (Брезнишко), Кошов (Ивановско), Айдемир (Силистренско) и Победа (Ямболско). Присъствието на толкова разнообразни маскарадни традиции на едно място направи от фестивала нещо повече от местно събитие — истинска мозайка на българската народна идентичност.

Домакин на церемонията беше Аделина Радева, а тържественото слово произнесе кметът на Бяла Димитър Славов. В обръщението си той подчерта, че инициативата не е просто носталгия по миналото, а осъзнато усилие да се предадат живи духовните ценности на следващите поколения. „Традицията не е музеен експонат — тя е жива, когато хората я носят в себе си и я предават нататък“, каза той пред събралите се.

Специален акцент в програмата беше театралната реконструкция „Посрещане на бразайска група“ — сцена, пресъздала начина, по който в миналото хората са приемали пристигащите маскари. За децата беше организиран отделен момент на вниманието — изложба на над 120 ръчно изработени маски, изработени от малчуганите в рамките на подготовката за фестивала. Всяка маска беше уникална, всяка носеше следата на детско въображение, положено върху вековна форма.

Нощта на огъня и факлите

С настъпването на вечерта фестивалната програма се пренесе в Архитектурния комплекс „Кольо Фичето“ — сами по себе си паметник на националната история. Там беше открита изложбата „Майстори на маски“, представяща творчеството на трима утвърдени майстори на маскарадното изкуство: Кирил Щрапулин, Йордан Божидаров и Крум Христов. Посетителите имаха възможност да се докоснат до занаята отблизо — да видят как от дърво, кожа и плат се ражда маска, носеща символи с дълбоко ритуално значение.

Вечерната кулминация дойде с концерта на Николина Чакъндъкова в съпровод на Невrokопски танцов ансамбъл. Нейният глас, звучащ под снежното небе до старите арки на комплекса, превърна вечерта в незабравимо преживяване. Тълпата, събрала се около сцената въпреки студа, отговаряше с аплодисменти и заедно изпята.

Последва едно от най-впечатляващите зрелища на фестивала: шествие с факли по моста на Кольо Фичето. Светлините се отразяваха в снега и водата, а редицата от пламъци изглеждаше като жива нишка, свързваща миналото с настоящето. В края на шествието беше запален ритуалният огън „пунгела“ — обичай, свързан директно с Прошката неделя (Сирни заговезни). Огънят, около който хората скачали в знак на пречистване и обновление, бележи прехода от зима към пролет, от тъмното към светлото — и в буквален, и в символичен смисъл.

Вторият ден: науката среща народната мъдрост

На 22 февруари фестивалът навлезе в по-съзерцателна фаза, без да губи нищо от своята живост. В Експо център „Уста Кольо Фичето“ беше открита изложбата „Духът на БРАЗАИТЕ“ — визуален разказ за историята, символиката и съвременния живот на маскарадните традиции. Децата отново бяха в центъра на програмата с ритуални изпълнения, свързани със Сирни заговезни.

В рамките на деня се проведе и научна конференция на тема „Българските маскарадни традиции — символика, приемственост и иновации“. Участниците в нея — д-р Марияна Борисова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, заедно с майсторите Кирил Щрапулин, Йордан Божидаров и Крум Христов — разгледаха темата от различни ъгли: от академичното осмисляне на ритуала до живия занаятчийски опит. Диалогът между науката и традицията придаде на фестивала интелектуална дълбочина, надхвърляща обичайното фолклорно събитие.

Конференцията постави и важни въпроси: какво се губи, когато традицията се превръща само в представление? Как да се намери балансът между автентичност и достъпност? Как да се предаде не само формата, а и смисълът на обичая на новите поколения?

Следобедът донесе награждаване на участниците в детски художествен конкурс за маски — отличени бяха първо, второ и трето място, както и множество утешителни награди. За малките творци това беше момент на гордост, а за публиката — доказателство, че занаятът намира свои нови носители. Като допълнителен акцент в духа на народните традиции беше проведено и състезание за макарина — традиционна обредна питка, свързана с Прошката неделя.

Снегът не спря никого

Нещо, което всички медии отбелязаха, е, че фестивалът се проведе при изключително тежки метеорологични условия. Обилният сняг, паднал в дните преди и по време на събитието, не успя да разколебае нито един от участниците — нито тези от Бяла, нито пристигналите отдалеч. Напротив, зимният пейзаж добави особена магия: маски и факли на фона на бяло — картина, която неслучайно се е превърнала в символ на самия фестивал.

Именно тази упоритост — тази готовност да се пресекат километри в студа, за да се вземе участие в нещо смислено — говори може би повече от всякакви думи за значимостта на инициативата. Хората дойдоха, защото нещо в тях откликна на зова на тази традиция.

Не просто фестивал — завет към бъдещето

Когато прахът от снега се утаи и маските бяха свалени, в Бяла остана нещо неосезаемо, но реално: усещането, че традицията е жива, че тя може да се предава, да се обича и да се споделя. Първото издание на „Беленски бразаи“ постигна нещо рядко за дебютно издание — успя да съчетае автентичност с празничност, наука с народна мъдрост, детска невинност с дълбоко ритуално съдържание.

Организаторите, участниците и публиката заедно написаха първата страница на едно събитие, което явно има потенциал да се превърне в трайна традиция — не само за Бяла, но и за целия регион. И докато огънят на „пунгелата“ изгасна, нещо друго беше запалено: желанието да се върнат следващата година, отново с маски, отново с факли, отново с песен.

Защото традицията не умира. Тя просто чака да я извикат обратно.