Освобождението на България и Бяла – Руско‑турската война и освобождаване на града
Освобождението на България от османско владичество е ключово историческо събитие, което се свързва най‑вече с Руско‑турската освободителна война (1877–1878). Тази война, която е част от серия по‑широки европейски конфликти и политически процеси, довежда до край на почти петвековното турско владичество над българските земи. България отбелязва своя национален празник – 3 март – в памет на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г., който формално установява освобождаването на голяма част от българските земи.
Бяла – стратегическо място по време на войната
Град Бяла, разположен на десния бряг на река Янтра в Област Русе, има особена роля по време на Руско‑турската война. Още през лятото на 1877 г. Бяла се очертава като главен опорен пункт на Русчушкия отряд, което я прави важен стратегически център за руски военни и тилови операции през войната.
За значението на Бяла по време на военните действия говори и фактът, че главната руска императорска квартира – мястото, от което са се вземали важни военни решения – е била установена именно в града. Това се е случило в настоящата сграда на Историческия музей, където временно е пребивавал руският император Александър II, военният министър Димитрий Милютин, граф Николай Игнатиев, художникът Павел Ковалевски, великият княз Александър Александрович и други висши военни и граждански ръководители през периода 20 юли – 13 август 1877 г.
Руско‑турската война и българският въпрос
Руско‑турската война е резултат от натрупаните десетилетия на национално и политическо движение за освобождение на българския народ, подкрепено както от вътрешни революционни активности, така и от международни събития. В 1877–78 г. руските войски навлизат на Балканите, за да се противопоставят на Османската империя, като един от централните мотиви е освобождаването на християнското население от турската власт и възстановяването на българската държавност.
По пътя си към вътрешността на Балканския полуостров руските и съюзнически сили пресичат р. Дунав, освобождават Свищов и продължават действията си на юг, като са водени поредица от битки, които в крайна сметка довеждат до край на турската власт. Бяла, поради географското си положение и транспортните връзки, става естествено място за военни гарнизони, щаби и логистика.
Според исторически документи и местни публикации, Бяла е второто по‑голямо населено място, освободено от руските войски след Свищов по време на войната, и се възприема от жителите и историографията като своеобразна „първа столица“ на новоосвободената българска земя. Градът остава важен център за руското командване и тилови учреждения през голяма част от активните боеве през 1877 г.
Тази роля остава в колективната памет на местното население и до днес. В документи се посочва, че по време на честванията на годишнините от Освобождението, жителите на Бяла често подчертават историческото значение на града като център на подготовка, командване и подкрепа на руско‑българските сили.
След приключването на бойните действия и подписването на мирните договори през 1878 г. (на Сан Стефано и по‑късно на Берлинския конгрес), формалният статут на България като автономно княжество става факт. Това събитие поставя началото на модерното българско държавно развитие след почти пет века под османска власт.
В Бяла и днес историческата памет за участието на града в Освободителната война се пази в музеи, паметници и ежегодни тържества на 3 март – денят на националното освобождение на България. Исторически музей „Освободителна война 1877–1878“ в града съхранява експонати, документи и спомени, които илюстрират ролята на Бяла в този ключов период от националната ни история.
Освобождението на България и на град Бяла през 1877–1878 г. е събитие, белязало историческия път на страната и на самия град. Първоначално стратегически пункт на руските сили и дом на императорската военна квартира, Бяла играе значима роля в логистиката и командването по време на Руско‑турската война. След края на бойните действия и установяването на автономна българска държава градът остава в народната памет като един от първите освободени градове в Североизточна България.
